Живопис част 2 – Акварелна живопис

Живопис част 2 – Акварелна живопис

Акварелна живопис

Акварелакварелната техника изисква повече вода, което означава, че се работи с повече цветни петна, отколкото с ясни очертания. Така нанесената боя изглежда по-ефирна, стича се по-лесно, което придава ефектен вид на художественото произведение.
Акварел е метод на рисуване, при който боите са направени от пигменти, суспендирани във водоразтворим материал. Основни материали, които се използват при приготвянето на акварелните бои са пчелният мед и гума арабика. Боите се размиват предварително във вода и се нанасят с четка върху хартия, папирус, дървена кора, пластмаса, пергамент, кожа, дърво и на платно, а в източната живопис (в Китай, Япония, Корея) често и върху плат с черна или кафява боя. Боядисване с пръсти с акварелни бои произхожда от Китай. Освен класическите акварелни бои днес са разпространени и акварелни моливи, които допълнително обогатяват възможностите на тази техника. Акварелните моливи са водоразтворими цветни моливи, които се използват за сухо и мокро рисуване.
Тази живописна техника предполага полагането на боите така, че под тях да прозира основата. Цели се игра на цветовете повече отколкото ясен контур. Акварелната техника има неограничен брой възможности за съчетание на цветове, изобразяване на форми и обеми, полагане на боята. Най-характерна за нея е велатурна техника – при нея се полагат прозрачни цветни петна, които се натрупват като слоеве един върху друг и по този начин създават ефекти на пространства, обеми и светлосенки. Други способи за рисуване с акварел са: контрастът при размитите от водата петна и точно направените контури; рисуването върху сух и мокър картон (хартия); създаването на цветни петна с различна плътност; преливането на полутоновете по-категорично или по-велатурно; рисуване върху различни хартии с различни четки; рисуването на финалните детайли със суха четка. Нерядко основата, върху която се рисува, е влажна.
При живописта с акварел могат да се създават рисунки и картини, скици, етюди като основната разлика между тях е:
– Рисунка с акварелни бои – рисунката (както и скицата и етюда) е упражнение на уменията на художника, експериментиране с форми, обеми и техники или предварителна идея за бъдеща картина.
– Картина с акварелни бои – картината е произведение на изкуството, което има идея, вложена емоция и оказва влияние на зрителя.
Как се рисува с акварелни бои?
За създаването на живопис с акварел са необходими няколко неща:

1. Подбор на хартия (картон) – има специални акварелни картони, чиято структура е подходяща за рисуване с по-разредена боя.
Вида хартия, върху която се рисува е от ключово значение за крайният резултат и за вида на акварелната рисунка. От нея зависи как боите ще разливат по повърхността, как ще попиват и т.н. Това дава и различни възможности.
Най-добре е ако блокчето с хартия е подлепено от всички страни, защото по този начин листа стои стабилно захванат от всички страни, без да се размества при мокренето. При акварела е много важно хартията да стои добре изпъната когато се работи върху нея.
Работа върху основа – сухо захващане
Най-предпочитан начин за работа е като листа се залепи с хартиено тиксо за фазерна основа. Използва се слабо лепящо хартиено тиксо, с което листа се залепва от всички страни за основата. Това дава възможност хартията да стои изпъната през цялото време и да не се гъне при силно навлажняване. Тиксото се маха, когато рисунката е готова и е напълно изсъхнала. Често тозикант, който се появява при махането на тиксото става част от рисунката и стои много красиво. Този метод на работа дава възможност да се разлива вода при мокра техника и всичко, което изтича надолу по листа се забърсва с кърпа в зоната на тиксото.
Мокро захващане
Друг често използван метод на работа е като се навлажни основата, върху която ще бъде поставен листа. Мокри се повърхността /фазер, плексиглас, маса – зависи върху какво ще ви бъде удобно да рисувате/ и отгоре се слага листа, който се мокри още и се притиска. Така влагата прилепва листа за основата. Не всички хартии могат да издържат на овлажняване и от двете страни затова трябва да се познава добре хартията и да се експериментира дали с хартията, която е приготвена това ще бъде възможно като метод на работа.
При хартиите за акварел има три по-основни вида:
Топло пресована хартия
Топло пресованата хартия има много гладка и равна повърхност. Тя е подходяща, когато искате да рисувате с равно нанасяне на боята. Тази хартия не успява да абсорбира водата толкова бързо и дава възможност малко по-дълго време да се работи над рисунъка. Тя няма релеф и това придава на рисунъкагладък вид.
Студено пресована хартия
Студено пресованата хартия има релеф и текстура, които се усещат. Като тук се прави разграничение – едната е едрозърнеста а другата среднозърнеста. И затова се броят като два отделни вида. На тези хартии градирането на цветовете се постига много по-лесно. При тях е много важен и грамажа на хартията, като оптималните хартии са между 250 и 300 грама на квадратен метър. На тези зърнести хартии могат да бъдат прилагани успешно разнообразни техники на рисуване. Дава възможност да наслоявате без да чакате много.
Една и съща рисунка изработена върху студено пресована и върху топло пресована хартия ще изглежда коренно различно

2. Избор на акварелни бои -има различни видове акварелни бои и е добре творецът да познава всички от тях, за да може да избира пред вид това, което иска да постигне. Има бои в блокчета или тубички; с повече мед в състава си (медни акварелни бои); има акварелни моливи и пастели.

3. Избор на четки – най-добре да са от естествен косъм. Хубавата четка за акварел е кръгла, за да може да поема повече вода, но и да прави идеален връх за очертаване на контури. Разбира се, може да се рисува и с плоска четка, ако характерът на творбата го позволява (например за по-широки линии, за довършване на творбата чрез способа “суха четка” и т.н.).

4. Познаване на акварелната техника – това става с много рисуване и с изпробване на различни начини и способи. По този начин художникът може предварително да прецени кой от тях да използва. Например: рисуване върху мокра хартия, при което цветовете се смесват още при докосване на листа с четката; рисуване върху суха повърхност, когато художникът решава кои цветове как да се смесят; рисуване върху изправен лист, при което боите се стичат надолу; рисуване на картината наведнъж, за да бъде контролирано смесването на тоновете; рисуване на етапи, при които се чака да изсъхне боята преди нанасянето на следващия слой, като по този начин ефектите се постигат чрез наслагване на прозрачни слоеве с различен цвят; рисуване с по-гъста боя и последващо отнемане на част от нея, за да се “извади” светлинa

5. Познаване на принципите за създаване на живопис – цветове, нюанси, тоналности, изграждане на светлосянка и обем посредством студени и топли петна.6. Салфетки или платнена кърпа
Когато се рисува акварел е хубаво да има хартиени салфетки или платнена кърпа, която попива бързо и добре вода. Понякога при акварела е възможно капка вода да тръгне в посока, която не трябва или да се постави боя, която трябва бързо да се отнеме преди да попие в хартията. Със салфетка под ръка това става бързо. Тя може да бъде използвана за подсушаване на четката от прекомерно количество вода.

7. Водата
Едно от най-важните неща в акварелното рисуване е водата. Много художници работят с два контейнера било то буркани или други съдове като единият използват за основно почистване на четката, а другият за да си взимат чиста вода. Понякога авторите често сменят водата, защото не желаят вече използвани цветове да се смесят с новите, с които искат да рисуват през оцветената вода.

8. Палитра
При акварела е особено удобно наличието на бяла палитра, която дава възможност да се виждат много добре цветовете, които се смесват. Може да е пластмасова, може да е керамична. Много често художниците използват капака на пластмасовата кутия на акварелните бои като място, където могат да се смесят набързо цветове. Кутиите обикновено са бели и е много удобно, защото палитрата е закачена за боичките и те винаги са заедно.

9. Моливи
Моливът е изключително полезен, когато се рисува акварел, защото техниката на акварела не търпи грешки. Трудно би могло да се премахне част от рисунъка – не можете да се изтрие, не можете да се покрие с бяло както е при много други видове бои и техники. Това е и една от причините да казват, че акварелната техника не е много лесна. Затова дори опитните художници понякога преди да започнат да рисуват с акварелните бои си правят най-бегло очертания на някои обекти, за да ги ориентира в процеса на рисуване. Някои предпочитат да работят с чернографитен молив, който поетапно изтриват с гума от хартията или умишлено оставят да се вижда. А други използват акварелен молив, който при допира с мократа четка се разтваря и изчезва все едно никога не е бил там.

Макар и трудна, тази техника дава възможности за създаване на ефирни пространства, цветови съчетания, които да въздействат емоционално на публиката.

Leave a Reply

Your email address will not be published.