Живопис част 4 – Други видове живопис

Живопис част 4 – Други видове живопис

  • Темперна живопис

Темперната живопис позволява на художника да рисува както чрез способите на маслената техника, така и наподобявайки акварел. Разнообразните възможности за полагане на темперната боя и смесването на нюансите ѝ я правят предпочитана от векове. Има широко приложение най-вече в стенописите и интериорните пана.

Темперът е доминиращ и основен модел на рисуване, преобладаващ през европейското Средновековие. Самите темперни бои са едни от най-древните. Преди изобретяването и разпространението на маслените бои, до XV-XVII век темперните бои са основен материал на живописта. Счита се, че родината на маслените бои е Афганистан и после са пренесени в Европа. Те са по-съвършени от темперните и постепенно ги изместват. Темперни бои все още се използват за изписването на икони, особено в православието.

Саркофазите на египетските фараони са изписани с темперни бои. В Индия са открити рисунки върху камък с подобна техника. Византийските майстори също ползват тази техника. Всички оцелели платна на Микеланджело представляват яйчена темпера.

Правени са като към яйчен жълтък се добавя пигмент. Някои от пигментите, използвани в миналото са токсични. Темперните бои обикновено засъхват бързо. Исторически най-често се използват върху основа дърво. Днес се приготвят на основата на сух прах от естествени пигменти или техните синтетични аналози. За свързващо звено на темперната боя се използват емулсии – природни (разреден с вода яйчен жълтък, сок от растения, рядко – само в стенописи – масло) или изкуствен (лепила, полимери). Темперната живопис има различни техники – включва рисуване с тънък слой глазура, но също така и гъст.

  • Енкаустика

Енкаустика, известна също като рисуване с горещ восък, включва използването на нагрят пчелен восък към които се добавят цветни пигменти. След това течността / пастата се нанася върху повърхност – обикновено дървена, макар че често се използват платна и други материали. Тази живописна техника е изключително сложна, трудоемка и невъзможна за последващи корекции, така че не се използва от години, но е ефектна и трайна. Най-проста енкустична боя може да бъде направена от добавяне на пигменти към пчелния восък, но има и няколко други рецепти, които могат да се използват, някои от които съдържат други видове восъци, смола дамара, ленено масло и други съставки. Чистите прахообразни пигменти могат да се купят и използват, въпреки че някои смеси използват маслени бои и други видове пигмент.

Метални инструменти и специални четки се използват за оформяне на картината преди да се охлади, както и нагряти метални инструменти за манипулиране на восъка, след като се охлади върху повърхността. Други материали могат да бъдат обвити и колажирани върху обработваната повърхност и да са нанесат на слоеве, като се използва енкустичната боя, за да се прилепят към повърхността. Различните цветове на боите непрекъснато се подгряват до температура над точката на топене на восъка, същото се отнася и за основата. В същото време трябва да се рисува много бързо, не позволява корекции като ретуш – първият живописен слой остава и последен.

  • Пастелна живопис

Пастелите могат да са сухи, маслени и восъчни. В основата на восъчните пастели лежи смесването на висококачествен восък с пигменти. Сухият пастел, се изработва от пигмент по пътя на пресоването. За сухия пастел е характерно това, че чрез него могат да се създават както плавни преходи между полутоновете, така и резки очертания и щрихи. Масленият пастел е по-груба техника, създава по-“мрежеста” фактура, по-експресивен рисунък, дава по-малка възможност за смесване на тоналности и щрих. Маслените пастели се изработват по същия начин като сухите, с тази разлика че се добавя и ленено масло.

Те се смятат за учебен материал, докато сухият аналог се използва както за целите образованието, така и в артистичните сфери.

Има два основни типа сухи пастели: твърди и меки. Меките пастели са съставени предимно от чист пигмент, с малко количество свързващи материали. Подходящи са за широки щрихи. Твърдите се чупят много по-трудно, защото съдържат повече свързващи материали. Идеални са за рисуване, тъй като могат да бъдат използвани за тон, за фини линии и внимание към детайла.

За рисуване с пастели трябва текстурирана повърхност. Рисунките обикновено се извършват върху цветна хартия. Тонът на хартията се избира индивидуално в зависимост от възложената задача. Бялата хартия предотвратява насищане на основните цветове.

Има три вида хартия за пастели: тип шкурка, която се използва за произведения на изкуството и се продава на листове с големи размери; пастелна дъска – състои се от малки частици корк; кадифена хартия. Може също да се използва хартия за акварел. За тон на акварелната хартия е добре да се ползва чай или кафе.

  • Живопис с мастило

Картините с мастило са направени с течност, която съдържа пигмент и боя и се използва за оцветяване на повърхността, за да се получи изображение, текст или композиция. Мастилото за рисуване се използва с писалка, перо или четка. То може да бъде сложна смес от разтворители, пигменти, бои, смоли, смазки и други материали. Съставките на мастилото определят потока, цвета и дебелината на мастилото и дават външния му вид след като изсъхне. Използва се най-вече в китайската и японска живопис в съчетание с други техники.

  • Стенопис

Фреската е живописен метод за рисуване на стенописи, при който постните бои (темпера, гваш и др.) се налагат върху прясна, още влажна основа (мазилка) – оттам и името на тази живописна техника (за разлика от секо – рисуване върху суха основа). Това е един от методите, използван още в Античността, през Средновековието, Ренесанса и днес. Още старинните източници посочват тази техника като най-трудна за изпълнение след енкаустиката. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, преди грундът (мазилката) да е изсъхнал. Поставеният живописен слой се слива с основата и в процеса на карбонизирането на съдържащата се вар влиза в органично единство с нея, което го прави твърде дълготраен. Поради факта, че в миналото това е бил най-широко използваният метод за изпълнение на стенописи, понятието „фреско“ с течение на времето се превръща в синоним на стенопис.

  • Гваш

Гвашът е боя на водна основа, състояща се от пигмент и други материали, предназначени за използване в непрозрачен метод на боядисване. Гваша се различава от акварела, тъй като частиците в него са по-големи, съотношението на пигмента към водата е много по-високо и е налице и допълнителен инертен бял пигмент, като например креда. Това прави гвашата по-тежка и по-непрозрачна боя с по-големи отражателни качества. Както всички водни бои и той се разрежда с вода.

  • Емайл

Емайлирани предмети се изработват чрез рисуване със субстрат, обикновено метал и с фрита, вид стъкло на прах. Минералите, наречени цветни оксиди, осигуряват оцветяването. След изпичане при температура 750 – 850 градуса по Целзий (1380 – 1560 градуса по Фаренхайт), резултатът е разтопено наслояване на стъкло и метала. Емайлът традиционно се използва за декориране на ценни предмети. През 18 век рисуваните картини с емайл се радват на мода в Европа, особено като средство за портретни миниатюри. В края на 20-и век техниката на правене на порцеланов емайл върху метал се използва като издържлив носител за външни стенописи.

  • Спрей-боя

Аерозолната боя (наричана още боя за пръскане) е тип боя, която се предлага в затворен контейнер под налягане и се освобождава в фина мъгла от спрей при натискане на бутона на клапана. Аерозолната боя оставя гладка, равномерно покрита повърхност. Флаконите със стандартен размер са преносими, евтини и лесни за съхранение. Аерозолният грунд може да се нанася директно върху гол метал и много видове пластмаси.

Скоростта, преносимостта и продължителността също правят аерозолната боя често ползвана за графити. В края на 70-те години, подписите и стенописите на уличните графитни майстори стават по-сложни и с индивидуален стил. Много от тях сега припознават графитите и уличното изкуство като уникална форма на изкуството и специално създадени аерозолни бои се правят за художниците на графити. Шаблонът предпазва повърхността, с изключение на формата, която трябва да бъде боядисана.

  • Спояваща се с вода маслена боя

Водоразтворимите маслени бои (наричани също така „водоразтворими“ или „водоустойчиви“) са модерно разнообразие от маслени бои, структурирани така, че да се разреждат и почистват с вода, вместо да се използват химикали като терпентин. Те могат да се смесват и да се използват, като се използват същите техники като традиционните бои на базата на масло, но докато са още мокри, слоеве от тях могат ефективно да бъдат премахнати от четки, парцали с обикновен сапун и вода. Тази водоразтворимост идва от използването на маслена боя, в която единият край на молекулата е променен, за да се свърже слабо с водните молекули, както в разтвор.

  • Дигитална живопис

Дигиталната живопис е метод за създаване на цифров артистичен обект (живопис) и / или техника за създаване на дигитално изкуство в компютъра. Като метод за създаване на художествен обект, той адаптира традиционната среда за боядисване, като акрилна боя, масла, мастило, акварел и т.н. и прилага пигмента върху традиционните носители като вълнен текстилно платно, хартия, полиестер и др. чрез софтуер за управление на промишлени роботизирани или офис машини (принтери). Като техника се отнася до софтуерна програма за компютърна графика, която използва виртуално платно и виртуална живописна кутия с четки, цветове и други консумативи. Виртуалната кутия съдържа много инструменти, които не съществуват извън компютъра, и които дават на дигиталното произведение различен облик и усещане от произведения на изкуството, направени по традиционния начин. Освен това, цифровата живопис не е изкуство „компютърно генерирано“, тъй като компютърът не създава автоматично изображения на екрана, като използва някои математически изчисления. От друга страна, художникът използва собствената си техника за рисуване, за да създаде част от работата на компютъра.

  • Живопис с цветни моливи

Цветните моливи имат твърд пигмент, поставен в някаква обвивка. При черните моливи това обикновено е графит. Цветните моливи имат прибавени пигменти към графита. Появяват се в началото на XX-ти век и стават много популярни през втората му половина. Използват се основно за рисуване в училище от по-малките ученици. Те се подострят с острилка при изхабяване. С тях се рисува изключително върху хартия.

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.