Златю Бояджиев е сред най-значимите и самобитни имена в българското изобразително изкуство, роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово и завършил живопис в Художествената академия в София през 1932 г. под ръководството на проф. Цено Тодоров. Творческото му наследство, обхващащо жанровете фигурална композиция, портрет и пейзаж, е разделено на два коренно различни, емблематични периода, белязани от тежка житейска съдба. Първият етап, продължил до 1951 г., когато тежък инсулт парализира дясната половина на тялото му, се отличава със сложно преплитане на неокласически маниер с импресионистични техники, плътно изграждане на формата, синтезиран поглед към селския бит и психологически проникновени портрети със стегнат рисунък. След заболяването художникът извършва истински творчески подвиг, като се завръща към статива и започва да рисува изцяло с лявата си ръка, което коренно трансформира неговия пластичен език. Във втория си зрял период той запазва интереса към селския живот, но вкарва в платната си първична романтика, експресивен колорит и драматизъм, при които реалността се преплита с чудноватото, гротескното и фантастичното. До кончината си на 2 февруари 1976 г. в Пловдив, Златю Бояджиев оставя стотици забележителни произведения, които днес са притежание на Националната художествена галерия, СГХГ, множество регионални галерии в страната и престижни частни колекции в чужбина. За огромния си принос към културата творецът е удостоен с най-високи държавни и професионални отличия, сред които орден „Кирил и Методий“ – I степен, Димитровска награда и наградата за живопис „Владимир Димитров – Майстора“.