Георги Железаров завършва Рисувалното училище в София при проф. Йозеф Питер и през 1920 г. става съосновател на прогресивното дружество „Независими художници”. Пътуванията му в Алжир, Мароко, Тунис и Цариград (1926–1928 г.) вдъхновяват пастелни и маслени картини с екзотични пейзажи и битови сцени, а след завръщането си в България развива активна творческа дейност, като през 1941 г. прави успешна самостоятелна изложба. Поради изключителната си скромност той не преследва кариера, а работи над 25 години като завеждащ Литографския отдел на Държавната печатница, където създава оригинали на банкноти, марки и държавни грамоти. В художественото си творчество Железаров съчетава акварел, гваш и маслена живопис, пресъздавайки българския природен пейзаж, селския трудов бит и образи на обикновените хора. Стилът му се отличава с модерно светоусещане, декоративна пулсация, композиционен ритъм и обмислена графична пестеливост на изказа. Воден от силна страст да твори от натура през всички сезони, той оставя след себе си богато, свежо и уравновесено изкуство, вярно на жизнената истина.