Христо Йорданов Бояджиев (1912 – 2001)
Христо Йорданов Бояджиев е утвърден майстор на българската живопис, чието име се свързва с класическите традиции в родното портретно изкуство. Роден на 26 март 1912 г. в ловешкото с. Лешница, той получава първоначална подготовка при Андрей Николов и Цено Тодоров, а през 1935 г. завършва с отличие Художествената академия в София в класа по живопис на проф. Борис Митов.
В творческия си път се изявява главно в портретния жанр, запечатвайки дълбок психологически заряд в произведения като „Глава на старец“, „Мъж с бомбе“, „Портрет на Владимир Кавалджиев“ и др. Участва и в изписването на панорамното платно на параклиса-мавзолей „Свети Георги Победоносец“ в Плевен. Негови платна са притежание на Националната художествена галерия, галерия „Илия Бешков“ в Плевен и частни колекции.
За приноса си към културата е удостояван с ордени „Кирил и Методий“ и „Червено знаме“. През 2007 г. е обявен за почетен гражданин на Плевен. Като дългогодишен член на Съюза на българските художници (СБХ), той поставя началото на забележителна художествена династия, продължена от неговите деца Анна и Огнян и внука му – художника Димитър Хинков. Напуска този свят на 10 февруари 2001 г. в Плевен.


