Любомир Далчев

Любомир Далчев (1902–2002) е сред най-значимите български творци в областта на пластичните изкуства, чийто стил се отличава с изключителна експресивност, динамика и психологизъм. Роден в Солун, той завършва живопис в София и скулптура в Рим, като специализира пластична анатомия в Париж. Първоначално се занимава с живопис (унищожена при бомбардировките над София), но след 1933 г. се посвещава изцяло на скулптурата.

Като дългогодишен професор в Художествената академия, Далчев създава десетки монументални творби у нас, сред които релефът на Паметника на Съветската армия, фигурите за Съдебната палата в София, паметникът на Коперник във Варна, емблематичните „Самуилови войници“ и мемориалът „Братска могила“ в Пловдив.

През 1979 г., след като творчеството му е обвинено във „формализъм“ от комунистическия режим, Далчев емигрира в САЩ със семейството си. В Америка той организира успешни изложби (негови пластики откупува дори президентът Джордж Буш), връща се към живописта и пише мемоари. Лауреат е на множество държавни отличия, но в края на живота си се разграничава от режима в България, искайки премахването на монументалните си творби у нас. Умира в Калифорния малко преди да навърши 100 години.