Султана Сабитай Суружон (1904-1962) е емблематична българска художничка от първата половина на ХХ век, чието творчество оставя ярка следа както на родната, така и на международната сцена. Родена в Нови пазар и сестра на известния цигулар Леон Суружон, тя завършва Държавната художествена академия в София през 1927 година, специализирайки живопис и декорация. След дипломирането си става активен член на редица престижни български артистични обединения, включително Дружеството на жените художнички и сдружението „Художници евреи в България“. Творческият ѝ възход я отвежда през 1938 година в Париж, където получава признание от Дружеството на френските независими художници и излага свои творби в Гран пале, а през 1953 година се установява в Израел, където твори активно до смъртта си при автомобилна катастрофа през 1962 година. В центъра на нейното изкуство, характеризиращо се с дълбока емоционалност, пластичност и меки пастелни тонове, неизменно стои образът на жената, пресъздаден чрез портрети, голи тела, натюрморти и пейзажи. Днес забележителното ѝ художествено наследство е притежание на Националната художествена галерия, СГХГ, музея в Тел Авив и множество престижни частни колекции по целия свят.