Султана Сабитай Суружон е сред емблематичните имена в българското изобразително изкуство от първата половина на ХХ век. Родена в Нови пазар и по-голяма сестра на известния цигулар Леон Суружон, тя оставя ярка следа на родната и международната сцена с изтънчения си творчески почерк и космополитен житейски път.

През 1927 г. завършва Държавната художествена академия в София, където изучава живопис при проф. Цено Тодоров и декорация при проф. Харалампи Тачев. Участва активно в художествения живот като член на Дружеството на жените художнички, дружество „Родно изкуство“, Дружеството на южнобългарските художници и сдружението „Художници евреи в България“.

През 1938 г. заминава за Париж, където е приета в Дружеството на френските независими художници и излага свои творби в Гран пале. През 1953 г. се установява в Тел Авив, Израел, където твори до смъртта си в автомобилна катастрофа през 1962 г.

В центъра на нейното творчество стои образът на жената. Работи в жанровете портрет, голо тяло, натюрморт и пейзаж. Нейни произведения са притежание на Националната художествена галерия, СГХГ в София, музея в Тел Авив и редица частни колекции в Европа, САЩ, Канада и Южна Америка.