Султана Суружон

Султана Суружон (1904 – 1962)

Султана Сабитай Суружон е сред емблематичните имена в българското изобразително изкуство от първата половина на ХХ век. Родена в Нови пазар и по-голяма сестра на известния цигулар Леон Суружон, тя оставя ярка следа на родната и международната сцена с изтънчения си творчески почерк и космополитен житейски път.

През 1927 година завършва Държавната художествена академия в София, където изучава живопис при проф. Цено Тодоров и декорация при проф. Харалампи Тачев. Веднага след дипломирането си се утвърждава като активно име в арт средите и става част от Дружеството на жените художнички, дружество „Родно изкуство“, Дружеството на Южнобългарските художници, както и от сдружението „Художници евреи в България“.

Творческият ѝ възход я отвежда в Париж през 1938 година, където е приета в Дружеството на френските независими художници и прави силно впечатление с три свои композиции на голи тела, изложени в легендарния Гран пале. По-късно, през 1953 година, се установява в Тел Авив, Израел, където активно излага свои творби до трагичната си кончина в автомобилна катастрофа през 1962 година.

В центъра на нейното творчество неизменно стои образът на жената. Султана Суружон работи предимно в жанровете портрет, голо тяло, натюрморт и пейзаж, като картините ѝ се отличават с дълбока емоционалност, пластичност и меки, пастелни тонове. Днес нейни произведения са притежание на Националната художествена галерия и СГХГ в София, музея в Тел Авив, както и на десетки престижни частни колекции в Европа, САЩ, Канада и Южна Америка.