Георги Попов-Джон

Дори преситените почитатели на изящните изкуства ще останат изумени от малко известното творчество на Георги Попов - Джон (1906-1960). 

Георги Попов  е от онези български художници, чието творческо развитие се свързва с европейските художествени процеси. Той живее и твори през първата половина на 20-и век. За съжаление, името му не е сред най-популярните в българското изобразително изкуство, а разнообразното му творчество все още не е достатъчно популяризирано и задълбочено изследвано.

Той е интересна личност, един от известните български бохеми, човек с богат спектър от творчески интереси. Работи в областта на живописния портрет, пейзажа, голото тяло, натюрморта, фигуралната композиция. Изявява се в сферата на монументалната украса, приложната графика и сценографията. Освен това е и блестящ майстор на перото - пише поредица от статии, посветени на различни културни събития и художествено-пластически проблеми.

През своя творчески път Джон Попов преминава през различни етапи. Особено плодотворно за него се оказва пребиваването му във френската столица от 1930 до 1935 и от 1937 до 1939. По това време той става част от френския художествен живот. Запознава се отблизо с френското изкуство, с представители на сюрреализма, футуризма и кубизма, с живописния език на Парижката школа. Въпреки влиянията Джон Попов съхранява своя характерен артистичен почерк.

В периода 1947-1948 художникът живее и работи в Швеция, където създава илюстрации. От това време датират и акварелите му, които се отличават с изключителна колоритност.

От края на 40-те години до 1960 г. Джон Попов работи изцяло с пастел. Разработва темата „Рибари" в цикъл подготвителни рисунки и картини. Привлечен е от жанра на натюрморта.

Изложба в Софийската градска художествена галерия през през пролетта на 2006 г. включва около 75 творби - живопис и рисунки, и 6 книги с илюстрации. Произведенията, изложени там са притежание на различни обществени галерии, на ателие-колекция "Светлин Русев" и на други частни колекционери.

Джон Попов е сред големите майстори в българското изобразително изкуство, и това в последните десетилетия намери своето признание. Класата му е факт и в някои от неговите портрети като „ Жена с паун”, „Портрет на Васка Емануилова”, „Портрет на Димо” (това е синът на твореца, самоубил се в младежка възраст още), „Портрет на Филип Чипев”, „Портрет на Асен Пейков”, в които се забелязва много дълбочина, дори драматизъм. Много атрактивни са морските платна на Попов. 

Светът на Джон Попов е свят на големите жестове, на размаха, само така личността и творчеството на този художник стават достатъчно близки и се разбира, че неговата стойност действително не е регионален патриотизъм.